2.
Артикулационен, акустичен и функционален аспект на говорния звук
Говорната комуникация има три аспекта: 1) езиков, 2) физиологичен (артикулационен и слухов) и 3) акустичен. Физиологичният и акустичният аспект представляват материалното съдържание на езиковото общуване.
За да се осъществи лингвистичната комуникация, говорещият и слушащият трябва да имат един и същ лингвистичен код (езикова общност): езикова система с определен набор от фонеми и граматични правила за образуване на думи, изречения и пр. Само по този начин слушащият е в състояние да декодира и интерпретира звуковата вълна.
Физиологичната страна на говорната верига се изразява чрез:
· артикулационен механизъм, който произвежда говорните звукове – при говорещия
· слухов механизъм, който приема звуковата вълна и я предава на съответните центрове в главния мозък за лингвистичен анализ – при слушащия
Акустичен аспект: въздушни трептения с различна сила и честота, които се разпространяват във въздушната среда под формата на звукова вълна. От гл.т. на комуникацията тази съставка е най-важната, тъй като чрез нея се осъществява лингвистичната връзка между говорещия и слушащия.
Говорната верига протича по следния начин: лингвистичният код на говорещия се трансформира в артикулационен и акустичен код, т.е. определени артикулационни движения, които пораждат специфични акустични характеристики. Слушателят, с помощта на слуховия си апарат, приема звуковата вълна, декодира я и я сравнява със собствения си лингвистичен код. Ако двата кода са еднакви, лингвистичната връзка е възможна, ако са различни, връзката престава да съществува.
Звена на говорната верига: езиково à артикулационно à физическо à слухово à езиково. Липсата на едно от звената прави говорната комуникация невъзможна. Елементите на говорната верига са неделими и взаимно обусловени, като всеки от тях се определя от действията на предходния елемент. Чрез говорната верига се определя спецификата и оригиналността на звуковата страна на всеки език.
1. Артикулационен аспект на говорния звук
Артикулационният процес се изразява чрез специфичните движения на езика, устните, особения режим на работа на гласилките и т.н., т.е. в координираните действия на всички органи, които участват в образуването на говорния звук.
Звукообразуването е сложен физиологичен процес, който изисква наличието на следните органи:
1) източник на енергия – белите дробове, които доставят издишната струя;
2) вибриращ орган – гласилките;
3) резонаторни кухини – гърлена, устна и носна кухина;
4) нервна система – командва и синхронизира действията на другите три органа.
Говорният апарат се състои от следните органи: бели дробове с трахея, гръклян с гласилки, гърло, нос и уста. Всички тези органи образуват тръба със сложна форма, която се разпростира от белите дробове до устните. Първоначално функцията на тези органи не е била звукообразуването, а дишането и храносмилането. Много по-късно човек се е научил да си служи с тях при образуване на речта.
2. Акустичен аспект на говорния звук
3. Функционален аспект на говорния звук
