1. Предмет и задачи на българската фонетика...

1.

Предмет и задачи на българската фонетика
Фонетика и фонология
Сегментни и суперсегментни единици

§ 1. Предмет и задачи на българската фонетика

Думата “фонетика” има гръцки произход (от гр. фоне, ‘звук, глас, тон’) и буквално означава ‘наука за звуковете’. Фонетиката изучава материалната страна на езика (без нея езикът изобщо не би съществувал), представяна от неговите звукови средства (говорни звукове, срички, ударение и пр.). Централно място във фонетиката заема учението за говорните звукове – тяхната артикулационна, акустична и функционална природа, законите на съчетаемостта им в езиковите единици, както и закономерните им промени в речевата верига и в историческия развой на езика. В предмета на фонетиката влизат също и суперсегментните явления (ударение, видовете интонация, проблемите на сричката, звуковите промени, законите на звуковата съчетаемост и др.).

За разлика от другите дялове на езикознанието, фонетиката не изучава езикови форми – носители на значения, а само звуковите средства, които по собствените си закони на функциониране осъществяват смисловото съдържание. Самата лингвистична комуникация от своя страна е възможна само тогава, когато за хората има постоянна връзка между означаващо и означавано, т.е. между звуковата страна и смисловото съдържание на дадено езиково съобщение.

Звуковата страна на езика има свое съдържание и форма. Нейното съдържание е звуковата материя, чрез която езикът се осъществява материално: артикулационни движения, акустична характеристики а и слухово впечатление. Сборът от тези елементи съставя говорната комуникация.

Формата на звуковата материя е фонемната система (система от известен брой фонеми / звукови единици), които в езика функционират по строго определени правила. Понятията звук и фонема не са равнозначни. Звукът се определя въз основа на артикулационни и акустични характеристики, а фонемата – въз основа на функционалната си стойност.

Задачата на фонетиката е да изучи особеностите на звуковата материя: звуковете от гл.т. на тяхното материално осъществяване и от гл.т. на тяхното функциониране като фонеми.

Дялове на фонетиката:

Същинска фонетика – има за предмет фонетичното членение на речта, общите въпроси на звуковия строеж на езика и по-специално артикулационно-акустичните характеристики на фонетичните единици и техните модификации в речта.

Фонология – изследва говорните звукове откъм тяхната роля в езика, дистрибуцията и съчетаемостта им, промените им от синхронно и историческо гледище и т.н.

Силабика – изучава минималните произносителни единици (сричките) от фонетичен и фонологичен план.

Акцентология – интересува се от всички въпроси, свързани с ударението.

Прозодика – изучава проблемите на интонацията.

Ортоепия (правоговор) – занимава се с нормите на книжовното произношение и на правоговора.

Видове фонетика според целта на описанието: обща и частна.

Общата фонетика се занимава с общите проблеми на звуковата страна на езика: артикулационно-акустична характеристика на говорните звукове, принципи за тяхната класификация в системи, общи причини за изменение на говорните звукове, закономерности на техните съчетания и др.

Общата фонетика има за предмет изучаването на всички звукови възможности на говорния апарат и на начините на тяхното използване в системите на различните езици. Тя разглежда фонетични проблеми, които са отнасят до всички или до повечето езици (устройство и функция на говорните органи, образуване на звуковете на речта, изменение на звуковете в потока на речта, взаимозависимост на фонетичните явления и връзка между фонетични и нефонетични явления).

Частната (специална) фонетика се занимава с въпросите на звуковия строеж на даден език. Тя се занимава със звуковата система и звуковите промени конкретно на един или на няколко сродни езика.

В зависимост от това дали се описва сегашното състояние на езика или пък историческото развитие на звуковата страна на езика, частната фонетика се подразделя на:

· описателна / дескриптивна (синхронна, статична): описва звуковата система в определен етап от развитието на езика (фонемен състав, функциониране на фонемите, промени на фонемите в определени позиции; начин на образуване на говорните звукове, техните артикулационно-акустични качества, класификацията им и т.н.);

· историческа / еволютивна (диахронна, динамична): проследява развитието на звуковата страна на езика в продължение на много епохи (промени в звуковата система, възникване и отпадане на стари и нови фонеми, разширяване или стесняване на полето на тяхното действие).

Има също и сравнителна фонетика, която разглежда общите и различните черти в звуковия строеж на няколко близкородствени езика (пр. сравнителна фонетика на славянските езици). Има и контрастивна фонетика, която разглежда в съпоставка различни по родство езици.

Под експериментална (инструментална) фонетика не се разбира отделен вид фонетика, а средствата и методите, с които се изследва артикулационната, акустичната и слуховата страна на говорния звук.

§ 2. Фонетика и фонология

Фонетиката е наука за звуковата система на езика и за звуковите промени в думите. Тя разглежда начина на образуване на звуковете, описва точно съответните движения на говорните органи при произнасяне на даден звук, изследва физическите (акустически) качества на звука, но постоянно обръща внимание на службата на звуковете с оглед на комуникативната функция на езика (физиологията напр. не се интересува от това).

Фонологията е дял на фонетиката, който изследва формата (структурата) на звуковия строеж, т.е. говорния звук и суперсегментните явления на речта от гл.т. на тяхната лингвистична функция в процеса на говорната комуникация. Задача на фонологията е да установи и систематизира онези звукови сегменти, които, противопоставяйки се един на друг в определен език, осигуряват различие в звуковата обвивка на морфемите и словоформите. Фонетиката от друга страна има за основна задача да изследва говорния звук от гл.т. на неговата материална реализация – артикулационни движения, акустичен състав, слухова идентификация и др.

Фонологията (лингвистичната функция на езика) и фонетиката (материалното съдържание на езика) имат общ обект на изследване: говорния звук. В този смисъл това не са две отделни науки, а два аспекта на изследване на говорния звук.

§ 3. Сегментни и суперсегментни единици

Сегментните единици (от лат. segmentum, ‘отрязък’) са звуковете на речта. При анализ те могат да се отделят една от друга и да се изговарят самостоятелно. В говорната верига звуковите сегменти се съчетават съобразно законите на езика, образувайки по-висши единици: срички, думи, изречения и т.н. Редът на звуковите единици е строго определен и в някои случаи това може да има функционална стойност (пр. мас – сам).

Суперсегментните единици са ударението и различните видове интонация. Те са свързани от една страна със звуковите единици: промяната на интензитета, височината и времетраенето на звуковете води до идентифициране на ударението и интонацията. От друга страна суперсегментните единици са над отделните звукове, тъй като се отнасят до цяла дума или изречение.

Както сегментните, така и суперсегментните единици имат:

· материално съдържание: промени в мелодиката на речта, в силата на изговора и времетраенето на отделните сегменти

· функционално съдържание: лингвистична функция на базата на противопоставяния (пр. различната интонация), според промените в материалното съдържание