17. Прегласи...


17.
Прегласи. Преглас на ятовата гласна (променливо Я)

Прегласът е такава фонетична промяна, при която задни гласни се заместват с предни гласни, в зависимост от фонетичното обкръжение или ударението. В съвременния български има определени фонетични условия, с които се регламентира редуването на фонемите [’а] и [е]. В някои случаи старобългарската гласна ят (променливо я) се изговаря като [’а], в други случаи се прегласява и се изговаря като [е] (ятов преглас).

Прегласът на А в Е се осъществява под влиянието на два фактора – ударението и следващата сричка. Я се изговаря като А с мекост на предходната съгласна и се записва с буква Я, когато са спазени следните две условия:

1. гласната се намира под ударение
2. след нея не стои мека сричка

Примери: вятър, мляко, желязо, всяка, пяна, дрямка, мярка – гласната е под ударение и следва твърда сричка; бряг, хляб, цвят, грях, смях – гласната е под ударение и следва една съгласна, която не е от палаталния ред; живя, летя, търпя, видя – във формите за аорист в трето лице ед.ч. гласната е в края на думата и е под ударение.

Ако едно от двете условия не е спазено, А се преглася в Е:

1. в неударена позиция: вятър – ветрове; бряг – брегът; цвят – цветът, цветове, цветар, цветарник; бяг – бегач;

2. пред сричка, в която гласната е Е или И: желязо – железен, железни; всяка – всеки; живял – живели; спрян – спрени; четях – четеше, четели; слязох – слезе;

3. пред сричка, която съдържа Ж, Ч, Ш, ДЖ, или Й: бряг – крайбрежна, грях – грешка; смях – смешка; мляко – млечна; хляб – хлебче; пях – пей, пея;

4. пред сричка, която съдържа мека съгласна (буква Я, Ю, или Ь): смяна – сменям; дрямка – дремя; пяна – пенят се; място – местя.

В книжовния език този преглас е ограничен в тези думи и форми, в които Я (правописно) е от ятов произход. Не се замества с Е Я, което произхожда от старобългарското А, звукосъчетание ЙА или от Е с носов призвук: язва – язви; пояс – пояси; сияя – сияние; боязън – боязлив; поляна – поляни; кафяв – кафяви; просяк – просякиня, просяци; княз – князе; тягост – тягостта.

Наследник на старата ятова гласна съдържат формите за минало свършено време на глаголи от първо и второ спрежение, които имат наставка пред наставка : живях, видях, пях, зрях, спряхживяхме, живяхте, пяхме, пяхте. Прегласът се наблюдава в минало свършено деятелно причастие и в минало страдателно причастие, които се образуват от основата за минало свършено време: живял, живяла, живяложивели; узрялузрели; спрянспрени; изпятизпети (също и изпени).

Наставката, с която се образуват формите за минало несвършено време на глаголите от първо и второ спрежение, е от ятов произход: четях – четеше; вървях – вървеше. Прегласът се спазва в минало несвършено деятелно причастие: плетял – плетели; цъфтял – цъфтели; четял – четели.

От минала несвършена основа се образува сегашно деятелно причастие (на ), но във формите му Я не се редува: четящ – четящи; блестящ – блестящи.

Я се променя и в частиците НЯ- и ВСЯ-: някой, няколко, но нечий, нещо; всякакъв, но всеки.


Нормативни изключения:
– думите, приети в книжовния език със западнобългарския им изговор: съсед, лек, човек, век, дете, семка, вреда, цев и др.
– в черковнославянски и руски заемки: благоверна, неимоверно, отдел, раздел, столетник, средство, наметка, подметка, изрезка

Дублети: обед и обяд; рязка и резка; зрелост и зрялост; мляко и млеко; задрямвам и задремвам; място и место; невяста и невеста; Невяна и Невена и др.


Деление на българските диалекти според изговора на ятовата гласна

1. говори с непрегласен ятов изговор – там във всяко положение има широко е (родопските говори);
2. говори с двуфонемен полупрегласен ятов изговор (част от родопските говори, част от източните рупски говори, балканските говори);
3. говори с трифонемен полупрегласен ятов изговор (такива са мизийските говори и странджанския говор, част от северните тракийски говори).

Говори с прегласен ятов изговор – при тях във всяко положение има гласна е: западните говори.

ИЗТОЧНИК:
1. Тодор Бояджиев, Димитър Тилков, “Фонетика на българския книжовен език”, Изд. “Абагар”, В. Търново 1999 г.
2. Владислав Миланов, материал
3. вж. също Галя Христозова, Ятов преглас (променливо Я)